Jun 28, 2011, 10:18 PM

Молитва

  Poetry » Other
1.3K 0 7

МОЛИТВА

 

А този път дали ще ме спасиш,

преди съвсем да се изгубя?

Душата ми дали ще възкресиш,

преди сама да я погубя?

Дали ще можеш пак да ми простиш

несдържания егоизъм?...

………………………….

Преди да стъпча белия си стих,

аз тихо в крепостта му влизам...

...........................................

 

От много чаши тежко вино пих

и в много камъни се спъвах...

Лицата си по сто пъти мених.

Със сълзи после изкупувах

греха, вината... И си отмъстих

на моя ден и сън несбъднат.

Ела сега като присъда!

Падни над мене! С огън ме разпни!

И нека в клада се превърна!

Сърцето и душата ми вземи,

преди отново да се спъна.

Бъди ми съдник! Праведно съди

за всеки грях и тежка дума!

 

Единствено зад твоите стени

аз мога себе си да бъда!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...