Посвещавам на дъщеря ми и внука ми с много обич!
За кой ли път ти, Боже, ме наказваш?
Защо? - се питах, питам се и днес.
Не виждаш ли, че дните ми са празни,
опръскани с помия и безчест?
Не виждаш ли че не вървя, а лазя,
принудена от гадния живот,
а някои, от Теб богопомазани,
ми сложиха най-тежкия хомот?
Жадувах истина, а пих поквара,
горчеше хлябът, месен със лъжи.
Не ми остана, Боже, много вяра ...