Молитва
Не се ли молих, свято – съкровено,
не врекох ли душата си докрай?
Това, останалото в мен, е тленно,
за другото е нужен Ад и Рай.
Не си ме чул, безкрайните молитви
останаха, в пустиня – крехък глас.
Но ти си прав, навярно твърде плитки,
неискрени са думите тогаз.
Оставам сам, пред мощната ти воля –
виновен, разнебитен, угнетен.
И знай, че аз в едно ще се помоля,
да бъдеш справедлив и честен с мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
