Не се ли молих, свято – съкровено,
не врекох ли душата си докрай?
Това, останалото в мен, е тленно,
за другото е нужен Ад и Рай.
Не си ме чул, безкрайните молитви
останаха, в пустиня – крехък глас.
Но ти си прав, навярно твърде плитки,
неискрени са думите тогаз.
Оставам сам, пред мощната ти воля –
виновен, разнебитен, угнетен.
И знай, че аз в едно ще се помоля,
да бъдеш справедлив и честен с мен!
© Данаил Таков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
