16 abr 2019, 8:06

Молитва 

  Poesía
549 5 6

Не се ли молих, свято – съкровено,

не врекох ли душата си докрай?

Това, останалото в мен, е тленно,

за другото е нужен Ад и Рай.

 

Не си ме чул, безкрайните молитви

останаха, в пустиня – крехък глас.

Но ти си прав, навярно твърде плитки,

неискрени са думите тогаз.

 

Оставам сам, пред мощната ти воля –

виновен, разнебитен, угнетен.

И знай, че аз в едно ще се помоля,

да бъдеш справедлив и честен с мен!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??