Молитва
Не се ли молих, свято – съкровено,
не врекох ли душата си докрай?
Това, останалото в мен, е тленно,
за другото е нужен Ад и Рай.
Не си ме чул, безкрайните молитви
останаха, в пустиня – крехък глас.
Но ти си прав, навярно твърде плитки,
неискрени са думите тогаз.
Оставам сам, пред мощната ти воля –
виновен, разнебитен, угнетен.
И знай, че аз в едно ще се помоля,
да бъдеш справедлив и честен с мен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
