Господи, искам да изтриеш oт тялото ми аромата на кожата му,
да изтръгнеш от сърцето ми неговия глас.
Искам като вълна, минаваща през пясък,
да отмиеш от очите ми усмивката му,
както и да измъкнеш от ръцете ми неговата страст!
Искам устните ми да попариш,
за да не усещат вече неговия вкус
и с ръката си мощна Ти да ме погалиш
и да го забравя завинаги, да не търся мъст!
Моля те, от сърцето ми махни Любовта, болката и самотата
и далеч от мен – при него ги прати.
Нека той е този, дето пише сам в тишината,
чудейки се как мислите си към мене да изпрати!
И нека съм щастлива вече,
нека и на моята улица слънцето огрей.
Нека в сърцето си усетя любовта Ти свята
и чувство на Божествена обич цяла ме облей!
Искам за него да не мисля,
поставям го във Твойта мощна длан.
Искам нощем блажено да отдъхна,
ане да се чудя „дали е сам?”
Боже, моля Те, от сърце Те моля,
нека мислите ми спрат все към него да тичат,
нека за миг поне поспрат,
за да видят, че той не ме обича...
Дори да плача - нямам аз вина.
Дори да моля - не мога да го Спра.
Дори да искам - не мога да се примиря,
затова със стихче Те моля - помогни ми Ти сега!
Искам от утре за него Аз да не мечтая,
помогни ми да отмахна със ръка
на него и на всичко преживяно,
Както той направи с мен сега...
Благодаря ти, Боже, че моята молитва
чуваш Ти в тоз късен час.
Благодаря ти, че сърцето ми утихва
и не мисля за него вече аз...
© Ивка Дикова
© Ивка Дикова Все права защищены