16 нояб. 2004 г., 08:35

Молитва

1.7K 0 0
Прозорецът преглътна светлината
свирепо потече от нея ноща
аз стоя сама,без звук в тъмнината
залязла,нещастна,убита,сама.
Опряла длани в длани за молитва
изгаряйки за късче топлина
но болката в душата не затихва
изгарям бавно като падаща звезда.
Защо едни са радостни,без сълзи
посрещат първата разпукала зора,
а други със усмивки бегли,бързи
потапят се сами във самота?
Аз моля се да мога да се смея
да бъда като капчица роса
но само,само да преодолея
тази толкова горчива самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...