Прозорецът преглътна светлината
свирепо потече от нея ноща
аз стоя сама,без звук в тъмнината
залязла,нещастна,убита,сама.
Опряла длани в длани за молитва
изгаряйки за късче топлина
но болката в душата не затихва
изгарям бавно като падаща звезда.
Защо едни са радостни,без сълзи
посрещат първата разпукала зора,
а други със усмивки бегли,бързи
потапят се сами във самота?
Аз моля се да мога да се смея
да бъда като капчица роса
но само,само да преодолея
тази толкова горчива самота.