В душата си съм те скрила.
Далече от чуждите погледи
да мога да те обичам,
а ти да светиш от нежност.
Да ни се чудят и маят,
без да знаят кои сме.
А ние сме Адът и Раят
и как се привличаме само.
Ти ме целуваш по устните,
аз съм сгушена в твоето рамо.
Ти плачеш, аз пея -
молитва е нашето обичане.
Целуваш ръката ми трепетно,
косите ти роша и галя
и от бели те сребърни стават,
а моите посивяват.
Не ме търси при звездите -
аз съм земният кладенец,
извирам горещо в сърцето ти
и паря в очите ти.
И пиеш, защото си жаден,
а аз съм ненаситата.
Стихът ми е твоят подарък
за святата нощ на Коледа.
Помоли се на Дева Мария,
а аз на Христос ще се моля.
С молитва такава, във люлката
любовта ни се ражда
Витлеемска...
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
Много хубав стих!!!
Веси*!