7 нояб. 2020 г., 07:47

Молитва / малко по друг начин

795 0 2

Не знам какво ми стана

не знам защо сега

унилост ме обхвана

и страшна самота

Поседнал в тъмен ъгъл

подпрян на влажната стена

животът ме излъгал

отнел е радостта

А паяжини над мен се веят

муха оплетена в тях бръмчи

и паяците ми се смеят

ловът им винаги върви

Да, трябва нещо да направя,

да се подтикна сам

от хаоса да се избавя

изпускайки гнева събран

Аз ставайки развях парцала

разгоних насекомите гадинки

изцапа се стената бяла

със слуз и корушинки

Тъка начален тласък дадох

поврат подтикнах ей тъка

и нова ситуация  създадох

със тез “решителни“ дела

тъка динамиката стана друга

но все тъка си бавно крета  

и въпреки това, обхванат от възбуда

аз чувствам моята победа

Затуй  сега е време за молитва

в подкрепа на съдбата

прекланям  мойта тиква

със алкохол налята

Молитвата е нещо лично

интерпретиращо света

със свойство нетипично

във нова светлина.

Езикът там е сложен

неразбираем чак дори

 човек шептящ набожен

духът да разведри :

 

“Ооомин,ооомин, буци трии

сам забрах торби

негодуй нареч за зло

беж пари в джобо

 

Набери закун за ядове

храни снорби зверове

и от туй наври заквас

та не опнеш слатен пас

 

Джакай сам за политик

смрънди му един ритник

и не куцай и не глее

фушни хашно наргиле

 

Но накрай кръсти НА НО

лето новое АНО

и не пей, а блей

гад послед се смей“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Клажер от Килиджевци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Той, Господ ги разбира, ама аз не Обаче ме кефи този език! ха ха
    Давай, пиши! Много малко хора успяват да се изказват разбираемо на неразбираем език
  • Господ разбира всички езици..

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...