7.11.2020 г., 7:47

Молитва / малко по друг начин

800 0 2

Не знам какво ми стана

не знам защо сега

унилост ме обхвана

и страшна самота

Поседнал в тъмен ъгъл

подпрян на влажната стена

животът ме излъгал

отнел е радостта

А паяжини над мен се веят

муха оплетена в тях бръмчи

и паяците ми се смеят

ловът им винаги върви

Да, трябва нещо да направя,

да се подтикна сам

от хаоса да се избавя

изпускайки гнева събран

Аз ставайки развях парцала

разгоних насекомите гадинки

изцапа се стената бяла

със слуз и корушинки

Тъка начален тласък дадох

поврат подтикнах ей тъка

и нова ситуация  създадох

със тез “решителни“ дела

тъка динамиката стана друга

но все тъка си бавно крета  

и въпреки това, обхванат от възбуда

аз чувствам моята победа

Затуй  сега е време за молитва

в подкрепа на съдбата

прекланям  мойта тиква

със алкохол налята

Молитвата е нещо лично

интерпретиращо света

със свойство нетипично

във нова светлина.

Езикът там е сложен

неразбираем чак дори

 човек шептящ набожен

духът да разведри :

 

“Ооомин,ооомин, буци трии

сам забрах торби

негодуй нареч за зло

беж пари в джобо

 

Набери закун за ядове

храни снорби зверове

и от туй наври заквас

та не опнеш слатен пас

 

Джакай сам за политик

смрънди му един ритник

и не куцай и не глее

фушни хашно наргиле

 

Но накрай кръсти НА НО

лето новое АНО

и не пей, а блей

гад послед се смей“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Клажер от Килиджевци Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Той, Господ ги разбира, ама аз не Обаче ме кефи този език! ха ха
    Давай, пиши! Много малко хора успяват да се изказват разбираемо на неразбираем език
  • Господ разбира всички езици..

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...