26 июл. 2017 г., 00:53  

Молитва за България

1.1K 4 6

Ще се загубя някъде дълбоко в теб

когато с гайдата душата ми заплаче...

И звънкоструйно, пролетно капчука

през тамбурата в мене зазвучи...

 

Когато вятър звезден през кавала ме докосне,

в крилата ми небесни засвисти

и звук на чанове, със звън метеоритен

във тишината нощна заискри...

 

ще се намеря някъде дълбоко в теб,

във устрема на Ропотамо към морето

и срещата на Арда и Марица

и Струма носеща късмета си на юг...

 

Когато тъпанът в сърцето ми задумка

на веселба сватбарска или на тъга...

и с него житото в душата се събуди

и виното в душата закипи...

 

ще стана и ще измета от теб боклука

който така обилно в тебе се е струпал...

И чистотата ти Българийо, Родино

вовеки с пълна сила ще блести.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...