2 авг. 2006 г., 16:53

Молитва за дъжд

1.2K 0 7

Гърми се... Тъмно е небето...
Надуват бузи облаци сърдити...
Моли се! - шепне ми сърцето -
Дъждът е за кирливите ни ризи.

Глух тътен... Всичко се снишава...
И всеки гледа да се изпокрие...
Безпътен вятърът повява
и с взлом вратите мъчи да разбие...

Присветва... Въздухът е тежък...
И глухият ще чуе тишината...
Олеква... в миг щом на манежът
от капка дъжд преражда се душата.

Вали, Дъждец! Вали, за да измиеш
във тоя свят на всеки греховете...
Мълчи, Сърце! Мълчи, ще предизвикаш
потоп по-страшен от бесовете...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Гери. Стихът ти ме очарова.
  • Дъждът всъщност може да са сълзите на самото сърце ... така го виждам аз! А те говорят достатъчно ... така,че може би мълчи сърце! Възхитен съм!
  • Не карай сърцето да мълчи,
    та ако ще да се издъни да вали!!!

    Поздрави за стиха!!!
  • Образно,на дъжд ми замириса
    и леден полъх мина през мен
    Измити грехове,кирлива риза
    Не,не е потоп,това е феномен

    Окъпана от дъжд те поздравявам
    Пълна нощ с усмивки ти пожелавам

  • Браво!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...