Молитва за село Светлеч

18 окт. 2024 г., 11:20

Поэзия

137 2 2

МОЛИТВА ЗА СЕЛО СВЕТЛЕЧ

Стадион насред полето край забравено шосе.

Нечие магаре клето покрай тъча си пасе.

Вятърът търкаля тръни откъм близките била.

А полето тихо тъне в непрогледната мъгла.

В пазвицата на баира малка гаричка – Светлеч.

Влаковете тук не спират, бързат нейде надалеч.

Седем къщи, три ливади и сюрийка със овце.

Всякоя стопанка вади вечер котелка с млекце.

Нито даскало, ни отче, нито кмет, ни МВР.

И денят, когато почне, сетне свършва си добре.

Вредом дъха на люцерна, на отел и див пелин.

И дедик с лула вечерна пуши като стар комин.

Над кандилцето с елея чуй безмълвната ми реч? –

Боже, дай ми да живея в малкото селце Светлеч.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-10-18T22:10:14+03:00

За малко селце – голяма поезия! Излял си любов не само над Светлеч, а над цялата ни изстрадана България!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-10-18T11:43:50+03:00

Идвам с теб да живеем там.
Няма такава поезия.