18.10.2024 г., 11:20

Молитва за село Светлеч

359 2 2

МОЛИТВА ЗА СЕЛО СВЕТЛЕЧ

 

Стадион насред полето край забравено шосе.

Нечие магаре клето покрай тъча си пасе.

Вятърът търкаля тръни откъм близките била.

А полето тихо тъне в непрогледната мъгла.

В пазвицата на баира малка гаричка – Светлеч.

Влаковете тук не спират, бързат нейде надалеч.

Седем къщи, три ливади и сюрийка със овце.

 

Всякоя стопанка вади вечер котелка с млекце.

Нито даскало, ни отче, нито кмет, ни МВР.

И денят, когато почне, сетне свършва си добре.

Вредом дъха на люцерна, на отел и див пелин.

И дедик с лула вечерна пуши като стар комин.

Над кандилцето с елея чуй безмълвната ми реч? –

Боже, дай ми да живея в малкото селце Светлеч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...