5 апр. 2012 г., 11:29

Моля те, прости!

696 0 3

МОЛЯ ТЕ, ПРОСТИ!

 

Всеки ден, откакто ние

разделихме се така...

Не мога да отмия

аз вината със тъга!

 

Приятелко, ти, мила!

Как ли да те разбера -

как тъгата си я скрила?

Аз не мога и това!

 

Но дали ти липсвам аз? -

плача, питам се самотна...

Радостта със тънък глас

най-накрая в мене кротна!

 

Ако аз ти липсвам също -

искаш пак да сме си две,

знай - на мене ми е мъчно,

с тебе ми е най-добре!

 

Толкоз спомени в сърцата

вдъхват щастие и смях!

Те напомнят на душата

колко радостна аз бях!

 

За това, което казах,

извини  ме днес и ти!

Обичта си аз показах!

Много моля те, прости!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е, че си осъзнала на тази възраст, колко важно е човек да има истински приятел до себе си!Аз също имам едно стихотворение посветено на приятелството!Поздравления за прекрасното стихотворение!
  • Искренно написано на твоята възраст.Приятелството се помни и уважава.Хубаво написано на твоята възраст.Успех!
  • Най- хубавите приятелства се раждат на твоята възраст, Рали.
    Чудесно си изразила обичта си!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...