Моля те, прости!
МОЛЯ ТЕ, ПРОСТИ!
Всеки ден, откакто ние
разделихме се така...
Не мога да отмия
аз вината със тъга!
Приятелко, ти, мила!
Как ли да те разбера -
как тъгата си я скрила?
Аз не мога и това!
Но дали ти липсвам аз? -
плача, питам се самотна...
Радостта със тънък глас
най-накрая в мене кротна!
Ако аз ти липсвам също -
искаш пак да сме си две,
знай - на мене ми е мъчно,
с тебе ми е най-добре!
Толкоз спомени в сърцата
вдъхват щастие и смях!
Те напомнят на душата
колко радостна аз бях!
За това, което казах,
извини ме днес и ти!
Обичта си аз показах!
Много моля те, прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Костова Всички права запазени
