5.04.2012 г., 11:29

Моля те, прости!

694 0 3

МОЛЯ ТЕ, ПРОСТИ!

 

Всеки ден, откакто ние

разделихме се така...

Не мога да отмия

аз вината със тъга!

 

Приятелко, ти, мила!

Как ли да те разбера -

как тъгата си я скрила?

Аз не мога и това!

 

Но дали ти липсвам аз? -

плача, питам се самотна...

Радостта със тънък глас

най-накрая в мене кротна!

 

Ако аз ти липсвам също -

искаш пак да сме си две,

знай - на мене ми е мъчно,

с тебе ми е най-добре!

 

Толкоз спомени в сърцата

вдъхват щастие и смях!

Те напомнят на душата

колко радостна аз бях!

 

За това, което казах,

извини  ме днес и ти!

Обичта си аз показах!

Много моля те, прости!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е, че си осъзнала на тази възраст, колко важно е човек да има истински приятел до себе си!Аз също имам едно стихотворение посветено на приятелството!Поздравления за прекрасното стихотворение!
  • Искренно написано на твоята възраст.Приятелството се помни и уважава.Хубаво написано на твоята възраст.Успех!
  • Най- хубавите приятелства се раждат на твоята възраст, Рали.
    Чудесно си изразила обичта си!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...