Apr 5, 2012, 11:29 AM

Моля те, прости!

  Poetry
692 0 3

МОЛЯ ТЕ, ПРОСТИ!

 

Всеки ден, откакто ние

разделихме се така...

Не мога да отмия

аз вината със тъга!

 

Приятелко, ти, мила!

Как ли да те разбера -

как тъгата си я скрила?

Аз не мога и това!

 

Но дали ти липсвам аз? -

плача, питам се самотна...

Радостта със тънък глас

най-накрая в мене кротна!

 

Ако аз ти липсвам също -

искаш пак да сме си две,

знай - на мене ми е мъчно,

с тебе ми е най-добре!

 

Толкоз спомени в сърцата

вдъхват щастие и смях!

Те напомнят на душата

колко радостна аз бях!

 

За това, което казах,

извини  ме днес и ти!

Обичта си аз показах!

Много моля те, прости!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е, че си осъзнала на тази възраст, колко важно е човек да има истински приятел до себе си!Аз също имам едно стихотворение посветено на приятелството!Поздравления за прекрасното стихотворение!
  • Искренно написано на твоята възраст.Приятелството се помни и уважава.Хубаво написано на твоята възраст.Успех!
  • Най- хубавите приятелства се раждат на твоята възраст, Рали.
    Чудесно си изразила обичта си!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...