Моля те, прости!
Озъртам се назад
Минало крещи
спомени дамгосват
моля те, прости!
Младостта е буря
често не щади
белези оставя
само как боли.
На пейката самотна
чувствата ми зъзнат
покривам ги със шлейф
от нявгашна любов
поглеждат ме с тъга
стават и си тръгват
и тях ли ще ми вземеш
Животе, тъй суров?
Загубих те по пътя
само прах остана
от вихъра обхванат
не търсих и следи
а трябваше със обич
сърцето ти да хвана
Ти беше всичко!
Моля те, прости!
Април,2019г
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
