Моля те, прости!
Озъртам се назад
Минало крещи
спомени дамгосват
моля те, прости!
Младостта е буря
често не щади
белези оставя
само как боли.
На пейката самотна
чувствата ми зъзнат
покривам ги със шлейф
от нявгашна любов
поглеждат ме с тъга
стават и си тръгват
и тях ли ще ми вземеш
Животе, тъй суров?
Загубих те по пътя
само прах остана
от вихъра обхванат
не търсих и следи
а трябваше със обич
сърцето ти да хвана
Ти беше всичко!
Моля те, прости!
Април,2019г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
