Моля те, убий мъглата, която ни раздели, виж сестричката си задушена в ридание, носеща сама болката, която Бог й подари, тя се дави се в кървавото си стенание.
Сълзите й усетиха живот в пръстта, окървавиха тялото целунато от смъртта. Виж мечтите й... заблудени... сграбчени в самотата, отрова разрязва крехките й вени и капки смърт се гонят в светлината... минутите умират от мъката спрени.
Вкуси кръвта, изсъхнала по нейните ръце, облечи се в режещия й самотен страх, докосни сълзите, бягащи по мъртвото лице, нахрани я с живота си, станал на прах...
Това е само сън... издъхващ в празнина... дните на сестричката са преброени, ти удуши крясъка й в тишина, миг преди да се затворят очите сломени... тя се дави в последното си дихание, сърцето й прегръща забравата... тя понася последното си наказание...
Посвещавам го на сестра си и на най-добрия си приятел
Сякаш е написано от Кърт Кобейн! Много е гръндж, защото е искрено. А да бъдеш искрен, е нужен кураж. Усещам, че обичаш хората, на които е посветено стихотворението...Но никой не заслужава тази болезнена изповед- защото може да не я понесе. Истината е непоносима! Иначе, бих си позволил критика по отношение на мелодиката на стиха- на моменти като че се губи и това убива инерцията на ритъма. Поне така го усещам.Но това не пречи на внушенията да стигнат до финала, където всяко човешко сърце ще ги разбере, защото са човешки...Успех! Малка си, но голяма! Това не е комплимент.
Спаси ги...ако можеш! Ако не е твърде късно...но никога не е твърде късно, винаги може да се окаже, че може да е и по-късно, неизбежно!ОПИТАЙ!!!
Стихът ти е пълен с болка...нямам критика към него, много е силен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.