Моля те, спаси сестра си
виж сестричката си задушена в ридание,
носеща сама болката, която Бог й подари,
тя се дави се в кървавото си стенание.
Сълзите й усетиха живот в пръстта,
окървавиха тялото целунато от смъртта.
Виж мечтите й... заблудени...
сграбчени в самотата,
отрова разрязва крехките й вени
и капки смърт се гонят в светлината...
минутите умират от мъката спрени.
Вкуси кръвта, изсъхнала по нейните ръце,
облечи се в режещия й самотен страх,
докосни сълзите, бягащи по мъртвото лице,
нахрани я с живота си, станал на прах...
Това е само сън... издъхващ в празнина...
дните на сестричката са преброени,
ти удуши крясъка й в тишина,
миг преди да се затворят очите сломени...
тя се дави в последното си дихание,
сърцето й прегръща забравата...
тя понася последното си наказание...
Посвещавам го на сестра си и на най-добрия си приятел
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрина Иванова Все права защищены