Jan 27, 2008, 7:44 PM

Моля те, спаси сестра си

  Poetry
1.4K 0 8
Моля те, убий мъглата, която ни раздели,
виж сестричката си задушена в ридание,
носеща сама болката, която Бог й подари,
тя се дави се в кървавото си стенание.

Сълзите й усетиха живот в пръстта,
окървавиха тялото целунато от смъртта.
Виж мечтите й... заблудени...
сграбчени в самотата,
отрова разрязва крехките й вени
и капки смърт се гонят в светлината...
минутите умират от мъката спрени.

Вкуси кръвта, изсъхнала по нейните ръце,
облечи се в режещия й самотен страх,
докосни сълзите, бягащи по мъртвото лице,
нахрани я с живота си, станал на прах...

Това е само сън... издъхващ в празнина...
дните на сестричката са преброени,
ти удуши крясъка й в тишина,
миг преди да се затворят очите сломени...
тя се дави в последното си дихание,
сърцето й прегръща забравата...
тя понася последното си наказание...


Посвещавам го на сестра си и на най-добрия си приятел

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сякаш е написано от Кърт Кобейн! Много е гръндж, защото е искрено. А да бъдеш искрен, е нужен кураж. Усещам, че обичаш хората, на които е посветено стихотворението...Но никой не заслужава тази болезнена изповед- защото може да не я понесе. Истината е непоносима! Иначе, бих си позволил критика по отношение на мелодиката на стиха- на моменти като че се губи и това убива инерцията на ритъма. Поне така го усещам.Но това не пречи на внушенията да стигнат до финала, където всяко човешко сърце ще ги разбере, защото са човешки...Успех! Малка си, но голяма! Това не е комплимент.
  • Прочети,,СЕСТРА"сякаш се намирам между редовете ти!
  • Явно не мога да спася нищо.Това, което имам е само сянка.И една молба остана нечута...
  • Спаси ги...ако можеш! Ако не е твърде късно...но никога не е твърде късно, винаги може да се окаже, че може да е и по-късно, неизбежно!ОПИТАЙ!!!
    Стихът ти е пълен с болка...нямам критика към него, много е силен.
  • Понеже притежава най-великото оръжие-искреността!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...