7 февр. 2008 г., 09:53

Моля ви, отговорете

785 0 3
Кучето е с четири крака,
аз си имам само два,
щъркелът със клюна трака,
зяпам аз - едва, едва.

Гълъбът лети в небето,
риба плува във река,
падам, жуля си крачето,
насинявам си ръка.

Пее славеят омайно,
мога само аз да грача,
как запява - е незнайно,
мен ми иде да заплача.

Честно ли е, ми  кажете,
да съм толкова скован,
моля ви, отговорете,
чакам отговор желан.

Ето, мама ми отвръща:
,,Сине мой, желан, любим'',
после силно ме прегръща:
,,ти си ми неповторим''.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...