7.02.2008 г., 9:53

Моля ви, отговорете

782 0 3
Кучето е с четири крака,
аз си имам само два,
щъркелът със клюна трака,
зяпам аз - едва, едва.

Гълъбът лети в небето,
риба плува във река,
падам, жуля си крачето,
насинявам си ръка.

Пее славеят омайно,
мога само аз да грача,
как запява - е незнайно,
мен ми иде да заплача.

Честно ли е, ми  кажете,
да съм толкова скован,
моля ви, отговорете,
чакам отговор желан.

Ето, мама ми отвръща:
,,Сине мой, желан, любим'',
после силно ме прегръща:
,,ти си ми неповторим''.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...