Момчето и кучките
Всяка сутрин
след него
тръскат цици
безпризорните кучки;
онемели от глад,
омърлушени
и притихнали.
Всяка кучка -
с надежда, че от него
хляб ще получи.
И ослушват се -
как кънтят във душите им
неразбираеми звуци
от устните му усмихнати.
Но, приклекнал,
той ги гали с любов
по сплъстената козина.
После тръгва, уви,
в тази криза
дори за билет за трамвай
няма в джоба си!
Всяка вечер
по скайпа нова мацка
виртуално го гушка,
предполагайки, може би,
че животът му
тъй, по кучешки празен е.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
