Момчето и кучките
Всяка сутрин
след него
тръскат цици
безпризорните кучки;
онемели от глад,
омърлушени
и притихнали.
Всяка кучка -
с надежда, че от него
хляб ще получи.
И ослушват се -
как кънтят във душите им
неразбираеми звуци
от устните му усмихнати.
Но, приклекнал,
той ги гали с любов
по сплъстената козина.
После тръгва, уви,
в тази криза
дори за билет за трамвай
няма в джоба си!
Всяка вечер
по скайпа нова мацка
виртуално го гушка,
предполагайки, може би,
че животът му
тъй, по кучешки празен е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
