16 июл. 2010 г., 13:23

Момчето от моята есен

1.1K 0 25

Докато по плажа с вятъра тичаш,

а под нозете ти пясъкът пари,

ще съм твоето морско момиче,

дето фара в очите ти пали.

Ще съм твоята тиха лагуна,

укротила духа ти фатален,

ще те галя и после целуна,

охладила дъха ти пожарен.

Докато по плажа с вятъра тичаш

и тананикаш нашата песен,

на онова момче ми приличаш -

с което сме в златната есен.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!Прекрасен ден с много вдъхновение ви желая!
  • Прекрасно е, Валка!
    Просълзих се от умиление!
    Много нежно и чувствено стихотворение!
    И твоите стихотворения са много искрени, близки, човечни . . .
    Лека вечер !
  • Невероятно е! За миг стигнах до морето !
  • Благодаря ви Вики и Веси!
    Прегръщам ви!
  • Палиш всички фарове, морско момиче!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...