Момчето от моята есен
Докато по плажа с вятъра тичаш,
а под нозете ти пясъкът пари,
ще съм твоето морско момиче,
дето фара в очите ти пали.
Ще съм твоята тиха лагуна,
укротила духа ти фатален,
ще те галя и после целуна,
охладила дъха ти пожарен.
Докато по плажа с вятъра тичаш
и тананикаш нашата песен,
на онова момче ми приличаш -
с което сме в златната есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
