Момчето продължило нататък

11 окт. 2016 г., 16:42

Поэзия » Другая

622 0 5

МОМЧЕТО ПРОДЪЛЖИЛО НАТАТЪК

Скитник във времето минало.
Далечен спомен за тебе ме сеща.
Детство мое, дали те е имало,
или само в съня си те срещам?

Или само в съня си те хващам,
за ръката по детски наивна?
И ти тръгваш със мене към залеза...
Детство мое - прекрасно, невинно.

И вървиме...Вървиме по пясъка...
и вълните се галят в краката ни.
Морето е страшно в очите ми,
а в очите ти - то е прекрасно!

Детство мое,...не ме надценявай.
За мене дълбоко е вече.
Но...ти тръгвай! Пусни ми ръката.
От брега ще те гледам обречен.

Ще те гледам, как яхваш вълните,
и смело се впускаш в атака.
Ще те чувам, как викаш стихийте
на помощ...И тръгваш нататък!

Детство мое!...Ще те виждам и чувам,
през живота си, толкова кратък.
Всяка нощ! Всяка нощ ще сънувам,
момчето продължило нататък!

Емил Стоянов
10.10.16г.

contessa (Светла Асенова)

2016-10-16T00:08:00+03:00

Прекрасен ще бъде съня ти...
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

2016-10-15T18:59:47+03:00

"...момчето продължило нататък!" Чудесно е. Смело яхвай вълните ...
Dark_Island (Таня Георгиева)

2016-10-12T09:57:49+03:00

... не пускай ръката му.
Заповед на щуката.
Putin (Владимир Владимирович)

2016-10-12T07:56:26+03:00

Чудесен стих, Емо!
Genereux (Любомир Попов)

2016-10-11T18:39:17+03:00

Хубаво е Емо! Поздрави!