emo2 (Емил Стоянов)
236 750
Oct 11, 2016, 4:42 PM

Момчето продължило нататък 

  Poetry » Other
557 0 5

 

МОМЧЕТО ПРОДЪЛЖИЛО НАТАТЪК

 

Скитник във времето минало.
Далечен спомен за тебе ме сеща.
Детство мое, дали те е имало,
или само в съня си те срещам?

 

Или само в съня си те хващам,
за ръката по детски наивна?
И ти тръгваш със мене към залеза...
Детство мое - прекрасно, невинно.

 

И вървиме...Вървиме по пясъка...
и вълните се галят в краката ни.
Морето е страшно в очите ми,
а в очите ти - то е прекрасно!

 

Детство мое,...не ме надценявай.
За мене дълбоко е вече.
Но...ти тръгвай! Пусни ми ръката.
От брега ще те гледам обречен.

 

Ще те гледам, как яхваш вълните,
и смело се впускаш в атака.
Ще те чувам, как викаш стихийте
на помощ...И тръгваш нататък!

 

Детство мое!...Ще те виждам и чувам,
през живота си, толкова кратък.
Всяка нощ! Всяка нощ ще сънувам,
момчето продължило нататък!

 

Емил Стоянов
10.10.16г.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??