Момчето продължило нататък
МОМЧЕТО ПРОДЪЛЖИЛО НАТАТЪК
Скитник във времето минало.
Далечен спомен за тебе ме сеща.
Детство мое, дали те е имало,
или само в съня си те срещам?
Или само в съня си те хващам,
за ръката по детски наивна?
И ти тръгваш със мене към залеза...
Детство мое - прекрасно, невинно.
И вървиме...Вървиме по пясъка...
и вълните се галят в краката ни.
Морето е страшно в очите ми,
а в очите ти - то е прекрасно!
Детство мое,...не ме надценявай.
За мене дълбоко е вече.
Но...ти тръгвай! Пусни ми ръката.
От брега ще те гледам обречен.
Ще те гледам, как яхваш вълните,
и смело се впускаш в атака.
Ще те чувам, как викаш стихийте
на помощ...И тръгваш нататък!
Детство мое!...Ще те виждам и чувам,
през живота си, толкова кратък.
Всяка нощ! Всяка нощ ще сънувам,
момчето продължило нататък!
Емил Стоянов
10.10.16г.
© Емил Стоянов All rights reserved.
