emo2 (Емил Стоянов)
236 750
11.10.2016 г., 16:42 ч.

Момчето продължило нататък 

  Поезия » Друга
620 0 5

 

МОМЧЕТО ПРОДЪЛЖИЛО НАТАТЪК

 

Скитник във времето минало.
Далечен спомен за тебе ме сеща.
Детство мое, дали те е имало,
или само в съня си те срещам?

 

Или само в съня си те хващам,
за ръката по детски наивна?
И ти тръгваш със мене към залеза...
Детство мое - прекрасно, невинно.

 

И вървиме...Вървиме по пясъка...
и вълните се галят в краката ни.
Морето е страшно в очите ми,
а в очите ти - то е прекрасно!

 

Детство мое,...не ме надценявай.
За мене дълбоко е вече.
Но...ти тръгвай! Пусни ми ръката.
От брега ще те гледам обречен.

 

Ще те гледам, как яхваш вълните,
и смело се впускаш в атака.
Ще те чувам, как викаш стихийте
на помощ...И тръгваш нататък!

 

Детство мое!...Ще те виждам и чувам,
през живота си, толкова кратък.
Всяка нощ! Всяка нощ ще сънувам,
момчето продължило нататък!

 

Емил Стоянов
10.10.16г.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??