Момчилград
...
В градчето малко
южно слънце грее
и пари жарко,
ветрец не вее...
А паркът зеленее!
Красиви рози,
ухаещ цвят,
човешки пози,
паузиран тракт...
Часовникът отмества бавно
стрелките си за време,
не пришпорва ранно
възрастния, който дреме.
Спокоен ден,
предхождащия му прилича,
живот и тук кипи, но е укротен,
търпеливо тича.
Затова и онзи, който някъде е бил,
се връща и отново, и отново,
докосва се до свят различен - мил,
подадена ръка, усмивка, мото:
Да живеем с благодарност,
да оставим хубави следи
мечтите - в реалност
живота ни да сподели!
Кр.Генева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Генева Все права защищены
