Момиче

           Момиче, златно момиче, що чакаш още

водата златна бързо да дойде?

Нима не виждаш, че полунощ е 

и водата е мътна и неспокойна?

Пък и отколе тук златна вода няма,

най-светлият цвят е сивотата,

а ти си млада и нямаш рана

още нито по тялото, ни във душата .

Блазе ти, моме, че още си млада,

че ти е чиста снагата, душата,

че още никому чергата не запали

и кротко чакаш там - до реката.

Не помниш – гадинките отдавна умряха

заедно с бабата, дето те прати

тука да чакаш… Кой да ти каже,

че цветовете отдавна отми ги водата .

Бягай, девойко! Иди си вкъщи,

измий лицето, сложи софрата,

с глас на луна покани слънцето

у вас да влезе, теб да послуша

тихо и кротко как ще му пееш

как едно време имаше чудо

- златна водата в реката се лееше .