Момичета сънувам. Приличат на солени катедрали,
въздигащи Бургас. От юноша съм влюбен във вкуса им!
Озъртат се. Ах, как бих искал да съм тяхната камбана -
под бавните им куполи невидимо да зазвучи гласът ми!
Прекрасни са бургаските момичета, а белите им ласки
пенливо се разливат - рисуват по гърба ми водорасли.
Походката им стройна предизвиква римувани бургазми.
Очите им са кратери - на дъното вулканите не гаснат!
Целувам ги насън. За всяка съм приготвил тиха дума.
А стигна ли отвъд, бих искал дъщерите Пенелопски
да сбират рано сутрин в шепи овдовелите ми мисли,
разпръснати по плажа под формата на мидени черупки.