27.04.2008 г., 22:18

Момичетата на Бургас

1.4K 0 13
Момичета сънувам. Приличат на солени катедрали,
въздигащи Бургас. От юноша съм влюбен във вкуса им!
Озъртат се. Ах, как бих искал да съм тяхната камбана -
под бавните им куполи невидимо да зазвучи гласът ми!

Прекрасни са бургаските момичета, а белите им ласки
пенливо се разливат - рисуват по гърба ми водорасли.
Походката им стройна предизвиква римувани бургазми.
Очите им са кратери - на дъното вулканите не гаснат!

Целувам ги насън. За всяка съм приготвил тиха дума.
А стигна ли отвъд, бих искал дъщерите Пенелопски
да сбират рано сутрин  в шепи овдовелите ми мисли,
разпръснати по плажа под формата на мидени черупки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чак започнах да съжалявам ,че съм пораснала толкова.Нали и аз съм била бургаско момиче...
  • Поздравления за талантливия поет и поздрави за всички вдъхновяващи бургаски момичета!
  • Благодаря от името на всички бургаски момичета - и на двайсет, и на трийсет по две! Красива картина си нарисувал!
  • Приятна за четене Поезия! Поздрав!
  • Трябва да призная, че тези стихове предизвикаха на места леко стъписване за моите скромни 2 мозъчни клетки, но непременно предизвикваха щирооока усмивка след това. Очарователно признание за бургаските късметлийки. *палче високо нагоре*

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...