Момичетата на Бургас
Момичета сънувам. Приличат на солени катедрали,
въздигащи Бургас. От юноша съм влюбен във вкуса им!
Озъртат се. Ах, как бих искал да съм тяхната камбана -
под бавните им куполи невидимо да зазвучи гласът ми!
Прекрасни са бургаските момичета, а белите им ласки
пенливо се разливат - рисуват по гърба ми водорасли.
Походката им стройна предизвиква римувани бургазми.
Очите им са кратери - на дъното вулканите не гаснат!
Целувам ги насън. За всяка съм приготвил тиха дума.
А стигна ли отвъд, бих искал дъщерите Пенелопски
да сбират рано сутрин в шепи овдовелите ми мисли,
разпръснати по плажа под формата на мидени черупки.
въздигащи Бургас. От юноша съм влюбен във вкуса им!
Озъртат се. Ах, как бих искал да съм тяхната камбана -
под бавните им куполи невидимо да зазвучи гласът ми!
Прекрасни са бургаските момичета, а белите им ласки
пенливо се разливат - рисуват по гърба ми водорасли.
Походката им стройна предизвиква римувани бургазми.
Очите им са кратери - на дъното вулканите не гаснат!
Целувам ги насън. За всяка съм приготвил тиха дума.
А стигна ли отвъд, бих искал дъщерите Пенелопски
да сбират рано сутрин в шепи овдовелите ми мисли,
разпръснати по плажа под формата на мидени черупки.
© Красимир Йорданов All rights reserved.
