rarebird (Весислава Савова)
213 1794
27 дек. 2009 г., 11:04

Момичето и цветята 

  Поэзия » Другая
1041 0 12

Момичето бе стиснало цветя,

но те живяха толкоз малко.

Тя хвърли ги и смачка със крака,

проплаквайки: „Ах, колко жалко!”

 

Така момичето и не разбра

защо цветята ù умряха.

Навън ще има толкова от тях,

дори под мъничката стряха.

 

Но тези – мъртви и потъпкани,

ще ги сънува, даже будна.

В мислите нейни, объркани,

ще се роди картина чудна.

 

Как цветята отново цъфтят,

как полива ги там, на двора.

Неподвластни на страх, на греха,

а тя щастлива е от умора.

© Весислава Савова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??