Момичето и цветята
Момичето бе стиснало цветя,
но те живяха толкоз малко.
Тя хвърли ги и смачка със крака,
проплаквайки: „Ах, колко жалко!”
Така момичето и не разбра
защо цветята ù умряха.
Навън ще има толкова от тях,
дори под мъничката стряха.
Но тези – мъртви и потъпкани,
ще ги сънува, даже будна.
В мислите нейни, объркани,
ще се роди картина чудна.
Как цветята отново цъфтят,
как полива ги там, на двора.
Неподвластни на страх, на греха,
а тя щастлива е от умора.
© Весислава Савова All rights reserved.
