Момичето Любов
Във този свят така суров,
аз срещнах се с момичето Любов.
В очите и красиви се влюбих,
за нов живот се сякаш преродих.
Търсих те аз сред хиляди жени
и хиляди народи обиколих.
Любов дарявах, ала не открих,
за друга аз сърцето не отворих.
Но ти при мене вечно си била
и срещу мен усмихната стояла.
Защо ли търсил съм те по света,
тъжейки от поредната раздяла.
Към теб протягам аз ръка
и нежно с устни те целувам.
Във стих изливам своята душа,
във мислите си те бленувам.
А щом погледна към зората,
аз виждам твоето лице.
Към слънцето погледнах смело,
там беше твоето сърце.
И вечер гледам към звездите,
че те са твоите очи.
Дъждът, що тихичко ромоли,
на щастието твое, е сълзи.
В гората птички щом запеят,
аз чувам - пее твоята душа.
Пред любовта обаче те немеят,
че в Любовта е истинската красота!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
