Момичето от Нови Искър

отпива от чашата с уиски,

седейки самотно на бара,

запали поредна цигара.

Момичето беше само,

никой не знаеше защо,

то ронеше сълзи

за несбъднати мечти.

Любимият е много далече,

уискито свършва вече,

цигарата догаря,

но болката остава.

Момичето си дръпна още,

проклинайки дългите нощи,

слушайки ''hard rock'',

мразеше своя живот.

То реши да напусне бара

и запали нова цигара

от червеното боро

и яхна мотора.

С бясна скорост полетя,

съвсем само в нощта,

за да търси любовта,

дори да е на край света. 

От искърското дефиле с мотора,

през Илиенци и Банишора,

без следи от умора,

лети мотора ancora.

Лети, лети, лети той в нощта

и пътя му показва кръглата луна,

лети с него една жена,

разкайвайки се за своята вина.

Момичето от Нови Искър

прошка от любимия иска.

Той - дали ще прости

или моторът ще спре да лети

ЗАВИНАГИ?!