Момичето от Нови Искър
Момичето от Нови Искър
отпива от чашата с уиски,
седейки самотно на бара,
запали поредна цигара.
Момичето беше само,
никой не знаеше защо,
то ронеше сълзи
за несбъднати мечти.
Любимият е много далече,
уискито свършва вече,
цигарата догаря,
но болката остава.
Момичето си дръпна още,
проклинайки дългите нощи,
слушайки ''hard rock'',
мразеше своя живот.
То реши да напусне бара
и запали нова цигара
от червеното боро
и яхна мотора.
С бясна скорост полетя,
съвсем само в нощта,
за да търси любовта,
дори да е на край света.
От искърското дефиле с мотора,
през Илиенци и Банишора,
без следи от умора,
лети мотора ancora.
Лети, лети, лети той в нощта
и пътя му показва кръглата луна,
лети с него една жена,
разкайвайки се за своята вина.
Момичето от Нови Искър
прошка от любимия иска.
Той - дали ще прости
или моторът ще спре да лети
ЗАВИНАГИ?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
