Момичето от вар

24 мар. 2020 г., 12:48

Поэзия » Философская

915 4 4

Бедното нямо момиче от вар
пак си говори с иглата,
с месеца щърбав, с гергефа си стар –
няма си други приятели.

Толкова дълго в килера стои –
вечност и малко отгоре.
Вече отдавна не му и тежи,
че не приказва със хора.

Само понякога, само в съня
бодва го тънка иглица.
Непозволената вече мечта –
светлия поглед на принца.

О, ако можеше с паче перо
немите свои въздишки
би му написало… Само че то
даже не може да пише.

Своята приказка тя не вини –
просто така й се случи.
Думи към хората как да реди
нямаше кой да я учи.

И си живее с извечния страх –
дума да каже и ето,
ще се разпадне на пепел и прах…
Тъй е от Господ проклета.

И затова във килера си стар,
щом в тишината се скрие
думите взема момата от вар
и… съчинява магии…