Момичето от вар
Бедното нямо момиче от вар
пак си говори с иглата,
с месеца щърбав, с гергефа си стар –
няма си други приятели.
Толкова дълго в килера стои –
вечност и малко отгоре.
Вече отдавна не му и тежи,
че не приказва със хора.
Само понякога, само в съня
бодва го тънка иглица.
Непозволената вече мечта –
светлия поглед на принца.
О, ако можеше с паче перо
немите свои въздишки
би му написало… Само че то
даже не може да пише.
Своята приказка тя не вини –
просто така й се случи.
Думи към хората как да реди
нямаше кой да я учи.
И си живее с извечния страх –
дума да каже и ето,
ще се разпадне на пепел и прах…
Тъй е от Господ проклета.
И затова във килера си стар,
щом в тишината се скрие
думите взема момата от вар
и… съчинява магии…
© Таня Георгиева All rights reserved.
