Момичето с цигулката
Опитах се да нарисувам с думи една наистина прекрасна картина на страхотната Виктория Стоянова...
Е, няма как да го направя толкова хубаво...
:)
Искаш да те нарисувам в стих?
В смут съм... Погледни наляво.
Господи... Аз виждам две очи!
О, не ги отваряй, че припадам,
хласнат, а не вярвах в красота,
можеща да спре дъха на вените.
Фея, знам. Но... истинска жена?
Спирам се в косите разпилени!
Щом ми се усмихнеш, ще летя,
явно безнадеждно съм обсебен,
аз ще бъда тих звън - в утринта,
сочните ти устни дъжд над мене.
Тогава ще се слеем - две души,
музика, цигулка и безбрежност!
Луната ще подлъгва. С твоя лик
изпращаща целувки към морето.
А някой ден ще дойдеш ти. Сама!
Ще си реална. Зная, че портретът,
твоят - ще ми каже: Слушай, тя...
Всъщност ще засвири "Риголето".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
