Момичето с тъжни очи
Усмихват се устните весело,
в очите дъгата блести,
но гледат те тъй унесено,
сякаш, че нещо боли...
По миглите слънцето бяга,
но дъждът от очите вали...
Усмивката гърлото стяга -
ти плачеш, момиче,
нали?...
Какво ли в душата ти става,
какво ли така ти тежи?...
Защо тази усмивка остава,
щом като дъжд от очите вали?...
в очите дъгата блести,
но гледат те тъй унесено,
сякаш, че нещо боли...
По миглите слънцето бяга,
но дъждът от очите вали...
Усмивката гърлото стяга -
ти плачеш, момиче,
нали?...
Какво ли в душата ти става,
какво ли така ти тежи?...
Защо тази усмивка остава,
щом като дъжд от очите вали?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Петкова Все права защищены
