Момини сълзи
Момини сълзи
Вървя към моето село Тополница,
едно малко селце сгушено в планина.
Отварям отново сам аз пътната врата,
няма ги дядо и баба, те сега са в небеса.
А дърветата са в бяла и розова премяна,
пролетта дойде и донесе много цветове.
И цъфнали са в малката градина цветя
красиви са, засадени от баба ми някога.
Най-красивите цветя са момина сълза,
малки с бели камбанки сякаш звънят сега.
Спомням си за моят букет от тях за баба,
с които я зарадвах а тя целуна ги веднага.
Навярно някой неин спомен е от някога,
когато и тя е била млада и хубава мома.
Сега ги гледам и радвам им се с усмивка
и спомнят ми за моята баба Гроздена добра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены