21 окт. 2015 г., 18:26

Монк

1.3K 1 1

Монк

 

Парчета, късове от онзи взрив

все още обикалят, обикалят,

по свои орбити около мен.

Открили своето небесно тяло,

над което да оставят сенки,

в чиято атмосфера да горят.

 

А аз ги наблюдавам и се дразня

когато хаотично се разместват

и падат ускорено върху мен.

Крепи ме мисълта, че всъщност,

на моя територия попадат,

и после мога да ги подредя.

 

О, как обичам да подреждам!

Сам себе си намествам като пъзел,

и се разгадавам ден след ден.

Труди, вероятно някъде и тя навързва

парчетата, от своя взрив.

От онзи взрив!

Ще ти помогна Труди!

Нали съм детектив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бърдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...