Монк
Монк
Парчета, късове от онзи взрив
все още обикалят, обикалят,
по свои орбити около мен.
Открили своето небесно тяло,
над което да оставят сенки,
в чиято атмосфера да горят.
А аз ги наблюдавам и се дразня
когато хаотично се разместват
и падат ускорено върху мен.
Крепи ме мисълта, че всъщност,
на моя територия попадат,
и после мога да ги подредя.
О, как обичам да подреждам!
Сам себе си намествам като пъзел,
и се разгадавам ден след ден.
Труди, вероятно някъде и тя навързва
парчетата, от своя взрив.
От онзи взрив!
Ще ти помогна Труди!
Нали съм детектив!
© Иван Бърдаров All rights reserved.
