Монк
Монк
Парчета, късове от онзи взрив
все още обикалят, обикалят,
по свои орбити около мен.
Открили своето небесно тяло,
над което да оставят сенки,
в чиято атмосфера да горят.
А аз ги наблюдавам и се дразня
когато хаотично се разместват
и падат ускорено върху мен.
Крепи ме мисълта, че всъщност,
на моя територия попадат,
и после мога да ги подредя.
О, как обичам да подреждам!
Сам себе си намествам като пъзел,
и се разгадавам ден след ден.
Труди, вероятно някъде и тя навързва
парчетата, от своя взрив.
От онзи взрив!
Ще ти помогна Труди!
Нали съм детектив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бърдаров Всички права запазени
