Ха ,ха, ха, моногамни,
не ме разсмивай,
и принципи немеродавни
в главата не наливай!
И не играй на мъж – жена,
пред вечността сме равни.
За всички тя ни е храна
Мисли по-умно… Бавно…
…
Мъжът обича три жени
за тях от глупост е готов
в опърпано хотелче да преспи
със Вяра и с Надежда и с Любов…
О, и жената има своите мъже.
Не си играе на богат и беден,
а връзва със копринено въже
Любим, Надежден, Верен!
© Георги Динински Все права защищены